...спете спокойно, деца. Сега тази
песничка ми звучи наистина като за дечица. Като аз съм Сънчо, ида от
горица. Защото комунизмът не си е отишъл. Виждаме го все по-ясно ние
всички, останали да живеем в България. Или, дори и да си е отишъл
комунизмът, онези, които го създадоха, техните деца и внуци, рожбите на
порочната система никак не са си отишли. Те са тук и с всички сили се
мъчат да накарат хората да забравят да ровят в това, което се е случило.
Да гледат напред, защото, решат ли да разберат какво е станало в
миналото, ще им стане неприятно ясно какво се случва сега и какво ще се
случва в бъдеще. И защо ще се случва.
Интернет наистина е забавна
играчка - тръгваш от убийството на Беназир Бхуто, минаваш през Анна
Политковская и стигаш до Лагерите на Смъртта около Ловеч. Аз не познавам
лично хора, преживели ужасите там. Нито моите родители познават такива.
Знам за Георги Константинов
и съм чела една книжка за лагерите. Чела съм и предговора на книжката
"Хумористична история на България", писан от съпругата на автора Райко Алексиев. Днес попаднах на още няколко разказа, от които тук е най-малко страшният.
Защото наистина е страшно. Толкова страшно, че не ти се иска да
повярваш. Но е по-добре да се насилиш и да повярваш. За да не изпадаш в
положението на щрауса, който си крие главата в торбата. За да преценяваш
реално хората, които избираш да те управляват.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen